30 oct 2008, 15:05

Коне

  Poesía » Otra
1.9K 0 26
 

Три коня е възседнал животът ми

 

Белият - капан за сънища

 

Подковата му

(под възглавница)

вещае щастие,

а белег от копитото

мечтите -

останали несбъднати

по истински

преди заспиване,

когато

далеч  от себе си

разресвам гривата му,

докато падне  косъм

за магия (която баба ме научи)

и го вплета в косите си

на арфа

до събуждане

тогава...

 

живея със Кафявия

 

спокоен,

стъпва бавно,

мери дните

и ги нарежда

под седлото си по мъдрост

и  изживяване,

 а хълбоците - рало

за обръщане

на минали и бъдещи животи

във жътви,

след които сеновали

и слама по полетата

до мръкване,

защото

 

Черният не подлежи на укротяване,

 

а жаждата му утолява само

жива вода от тъмни кладенци

(свърталища на таласъми),

където се спускат към дъното

единствено плитки на неродени моми,

стремето му е вятър,

мени посоките си

и не събира бели пари за черни дни,

вижда бялото единствено в мъглите,

които прикриват мълниите в очите му

и всяка нощ изживява времето си,

и всяка вечер се ражда без име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И всичките ни лица са прекрасни нали? )))
  • даа. жените можем да бъдем разнолики; конете са чудесен образ в случая, така си мисля и браво на теб. също ще надничам!
  • Лили, теб те проселдих от едно друго място
    фен съм ти - да знаеш!
    иии, благодаря
  • Оригинално и силно! Браво, Клео!!!
  • хехе, сладурка
    Не е фатално и да ме пропуснеш, но пък се радвам, че си тук
    Благодаря Таня!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...