30.10.2008 г., 15:05

Коне

1.9K 0 26
 

Три коня е възседнал животът ми

 

Белият - капан за сънища

 

Подковата му

(под възглавница)

вещае щастие,

а белег от копитото

мечтите -

останали несбъднати

по истински

преди заспиване,

когато

далеч  от себе си

разресвам гривата му,

докато падне  косъм

за магия (която баба ме научи)

и го вплета в косите си

на арфа

до събуждане

тогава...

 

живея със Кафявия

 

спокоен,

стъпва бавно,

мери дните

и ги нарежда

под седлото си по мъдрост

и  изживяване,

 а хълбоците - рало

за обръщане

на минали и бъдещи животи

във жътви,

след които сеновали

и слама по полетата

до мръкване,

защото

 

Черният не подлежи на укротяване,

 

а жаждата му утолява само

жива вода от тъмни кладенци

(свърталища на таласъми),

където се спускат към дъното

единствено плитки на неродени моми,

стремето му е вятър,

мени посоките си

и не събира бели пари за черни дни,

вижда бялото единствено в мъглите,

които прикриват мълниите в очите му

и всяка нощ изживява времето си,

и всяка вечер се ражда без име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И всичките ни лица са прекрасни нали? )))
  • даа. жените можем да бъдем разнолики; конете са чудесен образ в случая, така си мисля и браво на теб. също ще надничам!
  • Лили, теб те проселдих от едно друго място
    фен съм ти - да знаеш!
    иии, благодаря
  • Оригинално и силно! Браво, Клео!!!
  • хехе, сладурка
    Не е фатално и да ме пропуснеш, но пък се радвам, че си тук
    Благодаря Таня!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...