30.10.2008 г., 15:05

Коне

1.9K 0 26
 

Три коня е възседнал животът ми

 

Белият - капан за сънища

 

Подковата му

(под възглавница)

вещае щастие,

а белег от копитото

мечтите -

останали несбъднати

по истински

преди заспиване,

когато

далеч  от себе си

разресвам гривата му,

докато падне  косъм

за магия (която баба ме научи)

и го вплета в косите си

на арфа

до събуждане

тогава...

 

живея със Кафявия

 

спокоен,

стъпва бавно,

мери дните

и ги нарежда

под седлото си по мъдрост

и  изживяване,

 а хълбоците - рало

за обръщане

на минали и бъдещи животи

във жътви,

след които сеновали

и слама по полетата

до мръкване,

защото

 

Черният не подлежи на укротяване,

 

а жаждата му утолява само

жива вода от тъмни кладенци

(свърталища на таласъми),

където се спускат към дъното

единствено плитки на неродени моми,

стремето му е вятър,

мени посоките си

и не събира бели пари за черни дни,

вижда бялото единствено в мъглите,

които прикриват мълниите в очите му

и всяка нощ изживява времето си,

и всяка вечер се ражда без име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И всичките ни лица са прекрасни нали? )))
  • даа. жените можем да бъдем разнолики; конете са чудесен образ в случая, така си мисля и браво на теб. също ще надничам!
  • Лили, теб те проселдих от едно друго място
    фен съм ти - да знаеш!
    иии, благодаря
  • Оригинално и силно! Браво, Клео!!!
  • хехе, сладурка
    Не е фатално и да ме пропуснеш, но пък се радвам, че си тук
    Благодаря Таня!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...