Три коня е възседнал животът ми
Белият - капан за сънища
Подковата му
(под възглавница)
вещае щастие,
а белег от копитото
мечтите -
останали несбъднати
по истински
преди заспиване,
когато
далеч от себе си
разресвам гривата му,
докато падне косъм
за магия (която баба ме научи)
и го вплета в косите си
на арфа
до събуждане
тогава...
живея със Кафявия
спокоен,
стъпва бавно,
мери дните
и ги нарежда
под седлото си по мъдрост
и изживяване,
а хълбоците - рало
за обръщане
на минали и бъдещи животи
във жътви,
след които сеновали
и слама по полетата
до мръкване,
защото
Черният не подлежи на укротяване,
а жаждата му утолява само
жива вода от тъмни кладенци
(свърталища на таласъми),
където се спускат към дъното
единствено плитки на неродени моми,
стремето му е вятър,
мени посоките си
и не събира бели пари за черни дни,
вижда бялото единствено в мъглите,
които прикриват мълниите в очите му
и всяка нощ изживява времето си,
и всяка вечер се ражда без име.
© Джу Всички права запазени