DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
5 ene 2017, 12:08

Конското 

  Poesía » Civil
596 0 2

Илюзорно потънал в мисли от миналото,
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
 

Изковани в пламък на вечно съмнение,
хората взимат повърхност за цяло
и поемат посока на пълно безредие,
да помагат, когато на мен ми е бяло.
 

За излитане смятат  падение в нищото
и го нищим по триста и шест пъти дневно...
Не приемат, че имаш позиция... Конското
се поднася алангле и за тях си е редно...
 

И набиват в устата ми думи "възвишени",
трупат по мен шоколадови мисли,
а миришат на тор под опашка на слон,
точно толкова светли, изакано чисти...

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за позицията
  • Хаха, от позицията на човек с позиция, приемам позицията ти за правилна позиция! Хахахахаха, много ме ободри творбата ти!
Propuestas
: ??:??