Илюзорно потънал в мисли от миналото,
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
Изковани в пламък на вечно съмнение,
хората взимат повърхност за цяло
и поемат посока на пълно безредие,
да помагат, когато на мен ми е бяло.
За излитане смятат падение в нищото
и го нищим по триста и шест пъти дневно...
Не приемат, че имаш позиция... Конското
се поднася алангле и за тях си е редно... ...