27 mar 2006, 18:26

Контраст

  Poesía
1.1K 0 3
Безсмрътен вик - на смъртен одър бе издаден,
в черната,проклинаща, тъма,
и попът с кръста бе продаден,
на дявола за мъртвото "Ура".

Оплискан с кръв- олртарът на човешкото съзнание:
кален, мръсен като черен път,
обрича той душата на изгание,
за мъничко от гниещата плът.

С нея ниски стасти биват утолявани,
на Ерос вечния порочния глад,
а тълпите лутат се забравени-в борба за къшея хляб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...