27 mar 2006, 18:26

Контраст

  Poesía
1.2K 0 3
Безсмрътен вик - на смъртен одър бе издаден,
в черната,проклинаща, тъма,
и попът с кръста бе продаден,
на дявола за мъртвото "Ура".

Оплискан с кръв- олртарът на човешкото съзнание:
кален, мръсен като черен път,
обрича той душата на изгание,
за мъничко от гниещата плът.

С нея ниски стасти биват утолявани,
на Ерос вечния порочния глад,
а тълпите лутат се забравени-в борба за къшея хляб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...