Mar 27, 2006, 6:26 PM

Контраст

  Poetry
1.1K 0 3
Безсмрътен вик - на смъртен одър бе издаден,
в черната,проклинаща, тъма,
и попът с кръста бе продаден,
на дявола за мъртвото "Ура".

Оплискан с кръв- олртарът на човешкото съзнание:
кален, мръсен като черен път,
обрича той душата на изгание,
за мъничко от гниещата плът.

С нея ниски стасти биват утолявани,
на Ерос вечния порочния глад,
а тълпите лутат се забравени-в борба за къшея хляб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...