6 ago 2013, 22:07

Контрасти 

  Poesía » De amor
839 0 13

Аз имам си криле от южен вятър

и сънища, в които съм високо.

Преди да ме обрули хладината,

в просъница дочувам нечий тропот.

 

И литвам през просото като птиче -

не са човешки стъпки, а копита

на онзи кон, на който те обичах.

(Защо все бъркам плявата със жито?)

 

Тогава мъдростта ми се обажда,

но детското у мен я изпреварва.

А принцът беше целият във сажди

и конят заприлича на магаре.

 

Накрая ме обрулва хладината

и бавно ме разпъва – като жица...

 

Защо са ми криле от южен вятър,

щом след съня по-силно те обичам?

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??