elenabili (Елена Биларева)
297 2389
6.08.2013 г., 22:07 ч.

Контрасти 

  Поезия » Любовна
785 0 13

Аз имам си криле от южен вятър

и сънища, в които съм високо.

Преди да ме обрули хладината,

в просъница дочувам нечий тропот.

 

И литвам през просото като птиче -

не са човешки стъпки, а копита

на онзи кон, на който те обичах.

(Защо все бъркам плявата със жито?)

 

Тогава мъдростта ми се обажда,

но детското у мен я изпреварва.

А принцът беше целият във сажди

и конят заприлича на магаре.

 

Накрая ме обрулва хладината

и бавно ме разпъва – като жица...

 

Защо са ми криле от южен вятър,

щом след съня по-силно те обичам?

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??