Аз имам си криле от южен вятър
и сънища, в които съм високо.
Преди да ме обрули хладината,
в просъница дочувам нечий тропот.
И литвам през просото като птиче -
не са човешки стъпки, а копита
на онзи кон, на който те обичах.
(Защо все бъркам плявата със жито?)
Тогава мъдростта ми се обажда,
но детското у мен я изпреварва.
А принцът беше целият във сажди
и конят заприлича на магаре. ...