28 jun 2008, 17:31

Контрасти

1.1K 0 1
 

Контрасти

 

Ти си моята съдба,

а аз за теб съм самота

и болката е толкова голяма,

защото с теб сме разделени двама.

 

Аз съм кошмарът в съня ти,

аз съм снегът във косите ти,

аз съм и залез в очите ти,

аз съм до края на дните ти.

 

Ти пък си сладкият полъх

на пролетен бриз,

ти си и слънцето палещо,

страст и любов, и желание,

ти си мечтата ми детска,

ти си мъжът на живота ми.

 

Колко различни сме с теб

и колко еднакви съдбите ни,

колко сме жадни за страст

и колко са чужди душите ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йовка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...