28 jun 2008, 17:31

Контрасти

1.1K 0 1
 

Контрасти

 

Ти си моята съдба,

а аз за теб съм самота

и болката е толкова голяма,

защото с теб сме разделени двама.

 

Аз съм кошмарът в съня ти,

аз съм снегът във косите ти,

аз съм и залез в очите ти,

аз съм до края на дните ти.

 

Ти пък си сладкият полъх

на пролетен бриз,

ти си и слънцето палещо,

страст и любов, и желание,

ти си мечтата ми детска,

ти си мъжът на живота ми.

 

Колко различни сме с теб

и колко еднакви съдбите ни,

колко сме жадни за страст

и колко са чужди душите ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йовка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...