Jun 28, 2008, 5:31 PM

Контрасти 

  Poetry » Love
773 0 1
 

Контрасти

 

Ти си моята съдба,

а аз за теб съм самота

и болката е толкова голяма,

защото с теб сме разделени двама.

 

Аз съм кошмарът в съня ти,

аз съм снегът във косите ти,

аз съм и залез в очите ти,

аз съм до края на дните ти.

 

Ти пък си сладкият полъх

на пролетен бриз,

ти си и слънцето палещо,

страст и любов, и желание,

ти си мечтата ми детска,

ти си мъжът на живота ми.

 

Колко различни сме с теб

и колко еднакви съдбите ни,

колко сме жадни за страст

и колко са чужди душите ни.

© Йовка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??