28 июн. 2008 г., 17:31

Контрасти

1.1K 0 1
 

Контрасти

 

Ти си моята съдба,

а аз за теб съм самота

и болката е толкова голяма,

защото с теб сме разделени двама.

 

Аз съм кошмарът в съня ти,

аз съм снегът във косите ти,

аз съм и залез в очите ти,

аз съм до края на дните ти.

 

Ти пък си сладкият полъх

на пролетен бриз,

ти си и слънцето палещо,

страст и любов, и желание,

ти си мечтата ми детска,

ти си мъжът на живота ми.

 

Колко различни сме с теб

и колко еднакви съдбите ни,

колко сме жадни за страст

и колко са чужди душите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йовка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...