28 июн. 2008 г., 17:31

Контрасти

1.1K 0 1
 

Контрасти

 

Ти си моята съдба,

а аз за теб съм самота

и болката е толкова голяма,

защото с теб сме разделени двама.

 

Аз съм кошмарът в съня ти,

аз съм снегът във косите ти,

аз съм и залез в очите ти,

аз съм до края на дните ти.

 

Ти пък си сладкият полъх

на пролетен бриз,

ти си и слънцето палещо,

страст и любов, и желание,

ти си мечтата ми детска,

ти си мъжът на живота ми.

 

Колко различни сме с теб

и колко еднакви съдбите ни,

колко сме жадни за страст

и колко са чужди душите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йовка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...