Копнеж

Poesía

979 0 1

Денят си тръгва. Тръгваш си и ти...

А отвътре всичко ме боли.

Нощта усеща - за тебе тя тъжи...

Звездите целите потъват, обгърнати в мъгла,

а болката завива моята душа.

В мен забити като нож са твоите очи,

усмивката ти като камък ми тежи.

Тежи, че не може за мен да е тя;

тежи, че на нея не принадлежа.

Копнея аз лъжа да е това и ти да дойдеш

с идването на деня!

Като слънце да огрееш моите мечти,

като птицата да полетим - аз и ти...

Но дали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0