Копнеж
975
0
1
Денят си тръгва. Тръгваш си и ти...
А отвътре всичко ме боли.
Нощта усеща - за тебе тя тъжи...
Звездите целите потъват, обгърнати в мъгла,
а болката завива моята душа.
В мен забити като нож са твоите очи,
усмивката ти като камък ми тежи.
Тежи, че не може за мен да е тя;
тежи, че на нея не принадлежа.
Копнея аз лъжа да е това и ти да дойдеш
с идването на деня!
Като слънце да огрееш моите мечти,
като птицата да полетим - аз и ти...
Но дали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
