Копнеж
849
0
1
Нежен шепот от някъде се чува
и пак на прага чакам да застанеш
с една-единствена надежда
при мене да останеш.
С коси, развяти като горска самодива,
плача и сълза по сълза лицето ми облива.
И все така те чакам прага да пристъпиш,
а не осъзнавам, че вече съм старица,
която чака да напълнят с любов нейната паница.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
