3 jul 2013, 23:03

Копнеж

903 0 7

Умира ми се, в теб ми се умира...
по-малко, до последно, всеки миг.
Животът ми да чезне и извира
в мечтите ти, там дето се открих...

Пътува ми се, с теб ми се пътува
във свят без думи и без изходи -
да разбереш, че в нас той съществува -
дете от вечност там да ми родиш...

Сънува ми се, с теб ми се сънува,
във мислите безсънен бродя аз,
на устните ти трепети бълнувам,
обезумял от женската ти страст.

Живее ми се, с теб ми се живее,
дори да е за ден или за час,
не ми е нужно друго, и копнея
за обич, преродена между нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...