9 ago 2012, 15:23

Копнеж

767 0 2

Като перце,

изтръгнато от ангелски крила,

летя и следвам

своята съдба.

Ти като гръцки бог

се появи пред мене

и съществото ти изпълни

цялата Вселена.

Аз помня всичко.

А помниш ли ме ти?

Завръщаш ли се пак

към нашите мечти?

Прегръщам те,

целувам те насън -

събуждам се,

очаквам да те видя пак навън.

Усещам те,

докосвам те със мисли,

като криле на гълъб бял,

тъй чисти.

Озъртам се

и чувствам те край мен.

Очаквам

чудо да се случи

някой ден.

 

Вили Димитрова

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

 

ISBN:978-954-897-104-1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...