9 авг. 2012 г., 15:23

Копнеж

768 0 2

Като перце,

изтръгнато от ангелски крила,

летя и следвам

своята съдба.

Ти като гръцки бог

се появи пред мене

и съществото ти изпълни

цялата Вселена.

Аз помня всичко.

А помниш ли ме ти?

Завръщаш ли се пак

към нашите мечти?

Прегръщам те,

целувам те насън -

събуждам се,

очаквам да те видя пак навън.

Усещам те,

докосвам те със мисли,

като криле на гълъб бял,

тъй чисти.

Озъртам се

и чувствам те край мен.

Очаквам

чудо да се случи

някой ден.

 

Вили Димитрова

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

 

ISBN:978-954-897-104-1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...