9 авг. 2012 г., 15:23

Копнеж

769 0 2

Като перце,

изтръгнато от ангелски крила,

летя и следвам

своята съдба.

Ти като гръцки бог

се появи пред мене

и съществото ти изпълни

цялата Вселена.

Аз помня всичко.

А помниш ли ме ти?

Завръщаш ли се пак

към нашите мечти?

Прегръщам те,

целувам те насън -

събуждам се,

очаквам да те видя пак навън.

Усещам те,

докосвам те със мисли,

като криле на гълъб бял,

тъй чисти.

Озъртам се

и чувствам те край мен.

Очаквам

чудо да се случи

някой ден.

 

Вили Димитрова

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

 

ISBN:978-954-897-104-1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...