Като перце,
изтръгнато от ангелски крила,
летя и следвам
своята съдба.
Ти като гръцки бог
се появи пред мене
и съществото ти изпълни
цялата Вселена.
Аз помня всичко.
А помниш ли ме ти?
Завръщаш ли се пак
към нашите мечти?
Прегръщам те,
целувам те насън -
събуждам се,
очаквам да те видя пак навън.
Усещам те,
докосвам те със мисли,
като криле на гълъб бял,
тъй чисти.
Озъртам се
и чувствам те край мен.
Очаквам
чудо да се случи
някой ден.
Вили Димитрова
Из стихосбирката "В лабиринта на живота"
ISBN:978-954-897-104-1
© Вили Димитрова Всички права запазени