4 sept 2019, 23:55

Копнеж

839 4 1

В тъмна стая – огледало,

а в него врязан силует –

ридаеща жена безмълвно

в ръце си стиска амулет.

 

Навън е буря.

Навън е страшно…

А пристанището – все тъй празно

на надеждата крещи:

„Морето днес, не е щадящо!“.

 

Тежка е съдбата на жената,

орисана от любовта на моряка.

Пред прозореца съвсем сама

от сутрин до вечер – го чака тя…

 

И рана веч отвори ѝ се на ръката от захвата,

с който амулета не изпуска тя,

но какво е рана на ръката

пред онази болка, тлееща в душата!?

 

Навън е буря.

Навън е страшно…

Някъде съвсем наблизо,

свирепите вълни са в надпревара

коя по–напред живот човешки

в капана си ще вкара…

 

Свещта догаря – нощта не свършва!

Една жена се моли тихо…

В леденостудената си пазва –

морето прибира поредния удавник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сибел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...