В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име
и стъпките ти чувам листопадни.
Ти в този мрак така и не откри ме,
очите ти за светлината бяха жадни.
Сянката ти лунно ме прегръща
и в тъмнината сгушвам се край спомен.
Копнежът мой в черупка се превръща,
завинаги останал толкова бездомен!
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados