В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име
и стъпките ти чувам листопадни.
Ти в този мрак така и не откри ме,
очите ти за светлината бяха жадни.
Сянката ти лунно ме прегръща
и в тъмнината сгушвам се край спомен.
Копнежът мой в черупка се превръща,
завинаги останал толкова бездомен!
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
