28 oct 2010, 14:02

Копнеж

  Poesía » Otra
927 0 1

 

 

В тази сутрин тъй студена,

събуждам се самотна

до теб.

 

Погледът ми  уморен

копнее да срещне очите ти.

Но сякаш гледаш през мен.

Не съм ли вече в сърцето ти?

 

Копнея да ме погледнеш,

поне веднъж както преди.

Копнея да ме докоснеш,

още веднъж както преди.

 

Утрин студена,

като душата ми смразена.

Какво търсиш, попита веднъж?

Копнея за ласка от моя мъж,

исках да отвърна

и в очите ти любовта да зърна.

 

Но уви... няма го, макар да е тук.

Нещо пропука се между нас.

Любовта ни бе строшена като с чук

на хиляди парченца в незнаен час.

 

Утрин студена.

Чувствам душата си толкова уморена

от живота ни разделен,

така отчужден.

 

Вътре в мен жената иска да крещи

от болката, раздираща душата ми.

Но дали ще чуеш моя вик, кажи?

Какво този път ще ни спаси?

 

В тази сутрин тъй студена,

чувствам всичко тъй далечно.

Пред теб оставам пак безмълвна.

Всичко е толкова безнадежно!

 

А копнея само за един поглед,

за да разтопи сърцето, сковано в лед.

Копнея за една дума,

за да знам, че те има.

Просто за един жест копнея

и знам, всичко мога да преодолея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В тази сутрин тъй студена,
    събуждам се самотна
    до теб.



    това наистина е страшно...да се събудиш самотен до някой ;(

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...