В тази сутрин тъй студена,
събуждам се самотна
до теб.
Погледът ми уморен
копнее да срещне очите ти.
Но сякаш гледаш през мен.
Не съм ли вече в сърцето ти?
Копнея да ме погледнеш,
поне веднъж както преди.
Копнея да ме докоснеш,
още веднъж както преди.
Утрин студена,
като душата ми смразена.
Какво търсиш, попита веднъж?
Копнея за ласка от моя мъж,
исках да отвърна
и в очите ти любовта да зърна.
Но уви... няма го, макар да е тук.
Нещо пропука се между нас.
Любовта ни бе строшена като с чук
на хиляди парченца в незнаен час.
Утрин студена.
Чувствам душата си толкова уморена
от живота ни разделен,
така отчужден.
Вътре в мен жената иска да крещи
от болката, раздираща душата ми.
Но дали ще чуеш моя вик, кажи?
Какво този път ще ни спаси?
В тази сутрин тъй студена,
чувствам всичко тъй далечно.
Пред теб оставам пак безмълвна.
Всичко е толкова безнадежно!
А копнея само за един поглед,
за да разтопи сърцето, сковано в лед.
Копнея за една дума,
за да знам, че те има.
Просто за един жест копнея
и знам, всичко мога да преодолея.
© Деси Всички права запазени
събуждам се самотна
до теб.
това наистина е страшно...да се събудиш самотен до някой ;(