28.10.2010 г., 14:02

Копнеж

926 0 1

 

 

В тази сутрин тъй студена,

събуждам се самотна

до теб.

 

Погледът ми  уморен

копнее да срещне очите ти.

Но сякаш гледаш през мен.

Не съм ли вече в сърцето ти?

 

Копнея да ме погледнеш,

поне веднъж както преди.

Копнея да ме докоснеш,

още веднъж както преди.

 

Утрин студена,

като душата ми смразена.

Какво търсиш, попита веднъж?

Копнея за ласка от моя мъж,

исках да отвърна

и в очите ти любовта да зърна.

 

Но уви... няма го, макар да е тук.

Нещо пропука се между нас.

Любовта ни бе строшена като с чук

на хиляди парченца в незнаен час.

 

Утрин студена.

Чувствам душата си толкова уморена

от живота ни разделен,

така отчужден.

 

Вътре в мен жената иска да крещи

от болката, раздираща душата ми.

Но дали ще чуеш моя вик, кажи?

Какво този път ще ни спаси?

 

В тази сутрин тъй студена,

чувствам всичко тъй далечно.

Пред теб оставам пак безмълвна.

Всичко е толкова безнадежно!

 

А копнея само за един поглед,

за да разтопи сърцето, сковано в лед.

Копнея за една дума,

за да знам, че те има.

Просто за един жест копнея

и знам, всичко мога да преодолея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В тази сутрин тъй студена,
    събуждам се самотна
    до теб.



    това наистина е страшно...да се събудиш самотен до някой ;(

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...