17 dic 2007, 16:37

Копнеж по теб

  Poesía
1.1K 0 13

Копнеж по теб - 17.08.2004

Нощ - мравуняк от звезди
и е пълна пак луната,
но не си при мене ти,
а искам да изгоня самотата.

Как искам ти да се завърнеш,
като миг забравена надежда,
да ме целунеш и прегърнеш
и с влюбени очи да ме погледнеш.

Така за теб копнея в мрака,
както цвете за вода,
като летен дъжд те чакам
да ме погалиш с любовта.

Как не искам да си лягам
всяка нощ в морето от сълзи,
като дете наивно се надявам,
че може да се върнеш ти.

Ужасно много съм сама...
- Защо стоите, мравчици от мед?
Направете звездопад! -
да си пожелая теб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...