Копнеж по теб - 17.08.2004
Нощ - мравуняк от звезди
и е пълна пак луната,
но не си при мене ти,
а искам да изгоня самотата.
Как искам ти да се завърнеш,
като миг забравена надежда,
да ме целунеш и прегърнеш
и с влюбени очи да ме погледнеш.
Така за теб копнея в мрака,
както цвете за вода,
като летен дъжд те чакам
да ме погалиш с любовта.
Как не искам да си лягам
всяка нощ в морето от сълзи,
като дете наивно се надявам,
че може да се върнеш ти.
Ужасно много съм сама...
- Защо стоите, мравчици от мед?
Направете звездопад! -
да си пожелая теб.
© Радослава Михайлова Всички права запазени