Копнежи
Безусетни копнежи
ни галят
и с усмивка ни хапят
гадините,
самодиви огньове
разпалват,
като сън галопират
годините...
Между вятъра
и дърветата
диалози изгряват
и стапят се.
А в очите ни -
път през полетата,
който води до
плаващи пясъци...
И завърта се
времето, ятото,
без да пита
отлита
пространството,
за да дойде
отново лятото
след тримесечно
емигрантство...
Как да вържем
прибоя на стъпките,
като няма верига
за времето?
Значи трябва
да впрегнем тръпките,
и да препускаме
шеметно...
........
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Недялко Колев Todos los derechos reservados
