navajo (Недялко Колев)
21 20
14 jun 2009, 21:43

Копнежи 

  Poesía
758 0 3

 

 

Безусетни копнежи
ни галят
и с усмивка ни хапят
гадините,
самодиви огньове
разпалват,
като сън галопират
годините...
Между вятъра
и дърветата
диалози изгряват
и стапят се.
А в очите ни -
път през полетата,
който води до
плаващи пясъци...
И завърта се
времето, ятото,

 без да пита
отлита

пространството,

за да дойде

отново лятото
след тримесечно
емигрантство...
Как да вържем
прибоя на стъпките,
като няма верига
за времето?
Значи трябва
да впрегнем  тръпките,
и да препускаме
шеметно...
........

 

 

© Недялко Колев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??