Jun 14, 2009, 9:43 PM

Копнежи

  Poetry
1K 0 3

 

 

Безусетни копнежи
ни галят
и с усмивка ни хапят
гадините,
самодиви огньове
разпалват,
като сън галопират
годините...
Между вятъра
и дърветата
диалози изгряват
и стапят се.
А в очите ни -
път през полетата,
който води до
плаващи пясъци...
И завърта се
времето, ятото,

 без да пита
отлита

пространството,

за да дойде

отново лятото
след тримесечно
емигрантство...
Как да вържем
прибоя на стъпките,
като няма верига
за времето?
Значи трябва
да впрегнем  тръпките,
и да препускаме
шеметно...
........

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недялко Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...