16 ago 2017, 10:20

Копнежи

Poesía » De amor

460 1 1

КОПНЕЖИ

Косите ти побеляха любов,
очите ти потъмняха от времето,
но онази същата нежност, любов,
всеки път като те погледна обзема ме...

Като огън любов,
като буря,
като заник от жар,
от обичане...,
като водна стихия, любов,
като ТЕБЕ!
Достатъчна!
Силна!

И без тебе, любов,
и без тебе,
Все още там някъде бия,
с онази същата нежност, любов,
за тебе, любов, тихо копнея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0