16 ago 2017, 10:20

Копнежи

Poesía » De amor

457 1 1

КОПНЕЖИ

Косите ти побеляха любов,
очите ти потъмняха от времето,
но онази същата нежност, любов,
всеки път като те погледна обзема ме...

Като огън любов,
като буря,
като заник от жар,
от обичане...,
като водна стихия, любов,
като ТЕБЕ!
Достатъчна!
Силна!

И без тебе, любов,
и без тебе,
Все още там някъде бия,
с онази същата нежност, любов,
за тебе, любов, тихо копнея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0