16.08.2017 г., 10:20

Копнежи

455 1 1

КОПНЕЖИ

 

Косите ти побеляха любов,
очите ти потъмняха от времето,
но онази същата нежност, любов,
 всеки път като те погледна обзема ме...

 

Като огън любов,
като буря,
като заник от жар,
            от обичане...,
като водна стихия, любов, 
като ТЕБЕ!
Достатъчна!
Силна!

 

И без тебе, любов,
и без тебе,
Все още там някъде бия,
с онази същата нежност, любов,
за тебе, любов, тихо копнея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...