26 sept 2017, 10:23

Копнежно

  Poesía » Civil
552 1 5

В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.

Слязох от безчувствения влак.
Слънцето ме плясна със камшици.
Влязох във изкуствения град,
тровен от брутални единици.

Чува се накъсаният плач.
Дави се сърцето на бетона.
Чака ме на ъгъла палач.
Бродя в светове на хамелеони.

Искам свободата да творя!
Пак да се осланям на ефири!
Сивия живот да прекроя.
Сивите персони да изтрия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...