thedac (Димитър Драганов)
864 1125
26 sept 2017, 10:23

Копнежно 

  Poesía » Civil
342 1 5

В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.

Слязох от безчувствения влак.
Слънцето ме плясна със камшици.
Влязох във изкуствения град,
тровен от брутални единици.

Чува се накъсаният плач.
Дави се сърцето на бетона.
Чака ме на ъгъла палач.
Бродя в светове на хамелеони.

Искам свободата да творя!
Пак да се осланям на ефири!
Сивия живот да прекроя.
Сивите персони да изтрия...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??