Копнежно!
Омайнице,
ти - снежно бяла,
какво ли още
в мен не си видяла?!
Твоите очи потайни
разкриват много тайни.
От съблазни си излята.
Случайно ни събра съдбата!
Как жадно пърха
твоята усмивка.
Устните ти искам,
че си много пивка!
Искрят очите ти
от чиста радост.
Притихнала омайнице -
блажена младост!
Улавям те
над облаците бели!
Аз се рея
леко в съня си,
бял жребец възседнал
към райските врати.
Ръце разтворила
там ме отнеси!
Не ме оставяй
в неизвестност да тлея!
Аз за теб копнея!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados