Nov 13, 2008, 5:34 PM

Копнежно

  Poetry
667 0 7
 

Копнежно!

 

Омайнице,

ти - снежно бяла,

какво ли още

в мен не си видяла?!

Твоите очи потайни

разкриват много тайни.

От съблазни си излята.

Случайно ни събра съдбата!

Как жадно пърха

твоята усмивка.

Устните ти искам,

че си много пивка!

Искрят очите ти

от чиста радост.

Притихнала омайнице -

блажена младост!

Улавям те

над облаците бели!

Аз се рея

леко в съня си,

бял жребец възседнал

към райските врати.

Ръце разтворила

там ме отнеси!

Не ме оставяй

в неизвестност да тлея!

Аз за теб копнея!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...