Измина се много време,
откакто съм сама.
Защо случва се на мене?
С какво заслужих това?
Огромни усилия правя, за да се засмея,
в мен загнездила се е тъга.
За нежност аз копнея
и за твоите слова.
След теб само остана
спомена за миналите дни.
Една жестока рана
безпощадно да ме гори.
© Пролетното момиче Todos los derechos reservados