10 sept 2021, 21:27

Коприна

  Poesía
932 1 4

Обичам да пиша стихче за теб,
слънчево зайче да бъда в очето,
като вятъра волен из зелената степ,
мечтите галят дълбоко сърцето!

 

Подавам ти чаша ароматно кафе,
с нежните устни жадно отпиваш,
от очетата грее щастливо дете,
косите по мене небрежно разтилаш.

 

С вселенска мелодия за вечният танц
щурците огласят бодро всемира,
танцуваме смело - нашият шанс,
Душите да слеем в зефира.

 

И ухае нощта на ябълков плод,
устните твои с вкус на малина,
звездите трептят, свидетел е Бог,
Душите танцуват танц от коприна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Mirabella ! Вдъховена и зареждаща есен!
  • Много ми харесва!
  • Благодаря Деа! Благодаря Пепита! Вдъхновена и зареждаща събота!
  • Нежно и влюбено!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...