7 ene 2018, 22:21

Коприна е...

  Poesía
443 0 3

Коприна е

 

Коприна е душата ми приятелю,
коприна е...
От финни нишки е тъкана
от любов и тънка свила.
Докоснеш ли я-оставя мекота
по твойто тяло,сърце,очи,душа
и мъжка сила.
Тя още обича, страда и более,
пребродила океани от неволи
...и пак повярва, може и живее!
Прегърнала надежда нова
и не в лъжовни думи, празни, голи.
Минаваха през нея...
от страдания превита,
превръщаха я в плачеща върба
и колко болка издържа?
Ранена, заключена и свита.
Бяла е нишката и бяла...
Погледни в нея разбери,
че не може повече да се докосва
с безразличие, студеещи очи, ръце...
и тънките и нишки – ти решиш ли,
докосни – с любящо, искрено,
обичащо сърце!

 

Елеонора Крушева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...