Коприна е...
Коприна е
Коприна е душата ми приятелю,
коприна е...
От финни нишки е тъкана
от любов и тънка свила.
Докоснеш ли я-оставя мекота
по твойто тяло,сърце,очи,душа
и мъжка сила.
Тя още обича, страда и более,
пребродила океани от неволи
...и пак повярва, може и живее!
Прегърнала надежда нова
и не в лъжовни думи, празни, голи.
Минаваха през нея...
от страдания превита,
превръщаха я в плачеща върба
и колко болка издържа?
Ранена, заключена и свита.
Бяла е нишката и бяла...
Погледни в нея разбери,
че не може повече да се докосва
с безразличие, студеещи очи, ръце...
и тънките и нишки – ти решиш ли,
докосни – с любящо, искрено,
обичащо сърце!
Елеонора Крушева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
