2 feb 2021, 13:10

Коприна и дантели

1.7K 18 31

Облякох пижамата с цвят резеда –

прозрачно жарсе от коприна, с дантели.

Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”

Признавам си – пазех я само за тебе!

 

О, толкова лесно се свличаше тя,

щом плъзнеше пръсти немирни под нея,

рисувайки с устни пламтящи цветя

по голото тяло на своята фея…

 

Препускаше див… Ту ездач, ту жребец...

В плътта ми проникваше – вино и дрога!...

Катерехме стръмното звездно небе

под сребърен прах от луна виторога…

 

Защо все се връщаш? Защо?... Говорѝ!

Не мене тогава избра за съпруга.

Не мои са твоите две дъщери.

Нима си очаквал да бъда аз „другата”?...

 

Излязох от този безчестен сюжет!

Макар, че самотният път е нелесен.

Изкачвам го… Всяко стъпало поред...

И крия въздишките в стих или в песен...


 

Албена Димитрова

21.12.2020. 

Павликени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ангелинче, благодаря за сърчицето! Здраве и щастлива любов ти желая!
  • Хари, благодаря ти за сърчицето!
    Честит Свети Валентин! Бъди влюбен и любим, щастлив и вдъхновен!
  • Благодаря ти за топлите думи и за сърчицето, Иви! Бъди жива и здрава, влюбена и любима, щастлива и вдъхновена!
  • Боли от то този твой стих- въздишка, Бени...И няма как да не боли!
    Прекрасно произведение.
    Респект!
  • Доре, благодаря много за сърчицето!
    Здраве, щастлива любов и вдъхновение ти желая!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...