Коприна и дантели
Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя,
щом плъзнеше пръсти немирни под нея,
рисувайки с устни пламтящи цветя
по голото тяло на своята фея…
Препускаше див… Ту ездач, ту жребец...
В плътта ми проникваше – вино и дрога!...
Катерехме стръмното звездно небе
под сребърен прах от луна виторога…
Защо все се връщаш? Защо?... Говорѝ!
Не мене тогава избра за съпруга.
Не мои са твоите две дъщери.
Нима си очаквал да бъда аз „другата”?...
Излязох от този безчестен сюжет!
Макар, че самотният път е нелесен.
Изкачвам го… Всяко стъпало поред...
И крия въздишките в стих или в песен...
Албена Димитрова
21.12.2020.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
