2.02.2021 г., 13:10

Коприна и дантели

1.6K 18 31

Облякох пижамата с цвят резеда –

прозрачно жарсе от коприна, с дантели.

Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”

Признавам си – пазех я само за тебе!

 

О, толкова лесно се свличаше тя,

щом плъзнеше пръсти немирни под нея,

рисувайки с устни пламтящи цветя

по голото тяло на своята фея…

 

Препускаше див… Ту ездач, ту жребец...

В плътта ми проникваше – вино и дрога!...

Катерехме стръмното звездно небе

под сребърен прах от луна виторога…

 

Защо все се връщаш? Защо?... Говорѝ!

Не мене тогава избра за съпруга.

Не мои са твоите две дъщери.

Нима си очаквал да бъда аз „другата”?...

 

Излязох от този безчестен сюжет!

Макар, че самотният път е нелесен.

Изкачвам го… Всяко стъпало поред...

И крия въздишките в стих или в песен...


 

Албена Димитрова

21.12.2020. 

Павликени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангелинче, благодаря за сърчицето! Здраве и щастлива любов ти желая!
  • Хари, благодаря ти за сърчицето!
    Честит Свети Валентин! Бъди влюбен и любим, щастлив и вдъхновен!
  • Благодаря ти за топлите думи и за сърчицето, Иви! Бъди жива и здрава, влюбена и любима, щастлива и вдъхновена!
  • Боли от то този твой стих- въздишка, Бени...И няма как да не боли!
    Прекрасно произведение.
    Респект!
  • Доре, благодаря много за сърчицето!
    Здраве, щастлива любов и вдъхновение ти желая!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...