petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
23 ago 2007, 9:43

Кораб "Самота" или Предизвикано вследствие

  Poesía
784 0 22

                       (Един стих, предизвикан от личен коментар до мен от...!
                               И ме извинете за наново разбудения "аромат" , но
                                               обещавам - няма повече !)



Напуснаха последните от екипажа!
Заминаха, но с гордо вдигната глава.
Зад име "капитан" съзряха в края
несигурна, страхлива и сама душа.


Един след друг изчезваха моряците,
способни, не понесоха срама.
Низвергнати все бяха, недостойни
да плават с "височайшата" глава.


На някои със нож преряза пояса,
а други бутна лично зад кила.
Останаха си двама - той и пажът -
да управляват кораба си "Самота".


И в бурята, под черното небе,
наздравица ще вдигат само двама.
Животът и без тях ще си тече -
самотници без екипаж... Измамени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Веси (Весела Кънчева)
    Веси (Весела Кънчева)
    браво, Петинка!
    Силен, истински, макар итъжен стих!
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Поздрав и прегръдка,Петинка!
    Много щастлива съм,че най-после те видях на живо,мила!!!
    Прегръщам те силно!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Гери, малко по-долу написах, че избягвам конфронтациите!
    И да, до сега не обръщах внимание, но този път... този път културно и под формата на стих изрекох това, което исках да кажа.
    Всичко си има граници, а моята беше нетърпимостта към обиди и хули - нещата, за които неведнъж съм апелирала да спрат.
    И които не се толерират никъде, най-налко в сайт за лично творчество и то от добри творци, от чиито творби често съм се възхищавала!
    Не, не мисля, че се чувства значим, поне не и заради мен и стиха ми!
    Всичко случило се тук има предисловие, може би моя стих е бил последната, ЯВНА капка...
    Поздрави с добри чувства!
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Стихът наистина е много хубав. Но на мен също ми е мн. терсене, защото не бих искала способните поети да си отправят различни диалози, били те под формата на коментар или стих. Ако е за бъзици и смехории- става, но за да отговориш на някой, който те е обидил незаслужено, мисля, че той не го заслужава да си цапаш перото със злоба и яд, макар и поднесени културно. Според мен най- добрият начин да унижиш някого е като не му обръщаш внимание. А ти правиш точно обратното- караш го да се чувства значим.
  • jurasik55 (Цветан Бекяров)
    jurasik55 (Цветан Бекяров)

    Слънцето си тръгна, не дочака
    твоето завръщане.
    Брегът ли? Нашият бряг?
    И се заслуша в песента на мрака
    и не ни показа нашият път...
    Неизживян в петите наши,
    в нозете наши, в миналото наше,
    оставени в морският пясък -
    там, край брега...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0