23.08.2007 г., 9:43

Кораб "Самота" или Предизвикано вследствие

785 0 22

                       (Един стих, предизвикан от личен коментар до мен от...!
                               И ме извинете за наново разбудения "аромат" , но
                                               обещавам - няма повече !)



Напуснаха последните от екипажа!
Заминаха, но с гордо вдигната глава.
Зад име "капитан" съзряха в края
несигурна, страхлива и сама душа.


Един след друг изчезваха моряците,
способни, не понесоха срама.
Низвергнати все бяха, недостойни
да плават с "височайшата" глава.


На някои със нож преряза пояса,
а други бутна лично зад кила.
Останаха си двама - той и пажът -
да управляват кораба си "Самота".


И в бурята, под черното небе,
наздравица ще вдигат само двама.
Животът и без тях ще си тече -
самотници без екипаж... Измамени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво, Петинка!
    Силен, истински, макар итъжен стих!
  • Поздрав и прегръдка,Петинка!
    Много щастлива съм,че най-после те видях на живо,мила!!!
    Прегръщам те силно!
  • Гери, малко по-долу написах, че избягвам конфронтациите!
    И да, до сега не обръщах внимание, но този път... този път културно и под формата на стих изрекох това, което исках да кажа.
    Всичко си има граници, а моята беше нетърпимостта към обиди и хули - нещата, за които неведнъж съм апелирала да спрат.
    И които не се толерират никъде, най-налко в сайт за лично творчество и то от добри творци, от чиито творби често съм се възхищавала!
    Не, не мисля, че се чувства значим, поне не и заради мен и стиха ми!
    Всичко случило се тук има предисловие, може би моя стих е бил последната, ЯВНА капка...
    Поздрави с добри чувства!
  • Стихът наистина е много хубав. Но на мен също ми е мн. терсене, защото не бих искала способните поети да си отправят различни диалози, били те под формата на коментар или стих. Ако е за бъзици и смехории- става, но за да отговориш на някой, който те е обидил незаслужено, мисля, че той не го заслужава да си цапаш перото със злоба и яд, макар и поднесени културно. Според мен най- добрият начин да унижиш някого е като не му обръщаш внимание. А ти правиш точно обратното- караш го да се чувства значим.

  • Слънцето си тръгна, не дочака
    твоето завръщане.
    Брегът ли? Нашият бряг?
    И се заслуша в песента на мрака
    и не ни показа нашият път...
    Неизживян в петите наши,
    в нозете наши, в миналото наше,
    оставени в морският пясък -
    там, край брега...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...