Корени
907
0
1
И преливат от чуждите истини
познатите рими в изстрадан куплет,
целувки във тъмното, искрени,
театър без думи, игра без сюжет.
Непреминати улици носят докосване
и твоите струни отекват без ред,
в мен начертани са старите корени,
а техните извори пият от теб.
И боса вървя аз по тях и те чакам,
с изсъхнали спомени скитам навред,
нощна мъгла е и моята скитница,
която предрича пресечки безчет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
