1.12.2010 г., 16:22 ч.

Корени 

  Поезия
523 0 1

И преливат от чуждите истини

познатите рими в изстрадан куплет,

целувки във тъмното, искрени,

театър без думи, игра без сюжет.

 

Непреминати улици носят докосване

и твоите струни отекват без ред,

в мен начертани са старите корени,

а техните извори пият от теб.

 

И боса вървя аз по тях и те чакам,

с изсъхнали спомени скитам навред,

нощна мъгла е и моята скитница,

която предрича пресечки безчет.

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??