Корида
"Остави тази болка на мен..."
Този кратък Живот заприлича досущ на корида –
даже лунният рог връх заостри внезапно срещу ми,
за да може, когато прехапя език от обида,
да изкорми душата ми, пълна с неказани думи.
Ти отдавна прозря: в мен не спи прероден чудотворец:
само кули от думи строих, а не смогнах за къща.
Ако Господ рече, друг ще мине под твоя прозорец,
който мойта душа е готов... и ранена... да тръшне.
Ще те води ли някой идалго по кръчми и гари,
или в замъци мрачни ще вграждате сенки до късно?! ...