сиа (Силвия Андреева) сиа (Силвия Андреева)
3 72
3 jul 2010, 10:43  

Коридор за полет към теб

1.2K 0 6

С гръм и трясък

се приземих

в началото

на новата ера.

 

Обезкрилих се

и само за миг

продължил цяла вечност

треперех

към безкрая

надавайки вик

приглушен в тишината

отвътре.

 

И пресрещнах се –

коя ли си ти?...

 

И помолих се

да се намеря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Андреева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ниана (Нина Сименова)
    ниана (Нина Сименова)
    И помолих се

    да се намеря...
  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    Страхотен полет на душата си сътворила,Сиа!
  • ^l^ (Нежното Ласо)
    ^l^ (Нежното Ласо)
    Страхотно е, започва гръмко и свършва несравнимо
    Браво!
  • marco777 (Марко)
    marco777 (Марко)
    Прекрасно!С много фантазия.Поздрави!
    Ще се поровя в творчеството ти.Може ли ?
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Седем (Дани Монов)
    Седем (Дани Монов)
    "Обезкрилих се
    .............
    И пресрещнах се
    ..................
    И помолих се
    да се намеря..."
    ________________
    Хубав текст Сия!!!
    Ще те чета с удоволствие!
    И Благодаря

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0