3.07.2010 г., 10:43  

Коридор за полет към теб

1.1K 0 6

С гръм и трясък

се приземих

в началото

на новата ера.

 

Обезкрилих се

и само за миг

продължил цяла вечност

треперех

към безкрая

надавайки вик

приглушен в тишината

отвътре.

 

И пресрещнах се –

коя ли си ти?...

 

И помолих се

да се намеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И помолих се

    да се намеря...
  • Страхотен полет на душата си сътворила,Сиа!
  • Страхотно е, започва гръмко и свършва несравнимо
    Браво!
  • Прекрасно!С много фантазия.Поздрави!
    Ще се поровя в творчеството ти.Може ли ?
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • "Обезкрилих се
    .............
    И пресрещнах се
    ..................
    И помолих се
    да се намеря..."
    ________________
    Хубав текст Сия!!!
    Ще те чета с удоволствие!
    И Благодаря

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...