3 июл. 2010 г., 10:43  

Коридор за полет към теб

1.2K 0 6

С гръм и трясък

се приземих

в началото

на новата ера.

 

Обезкрилих се

и само за миг

продължил цяла вечност

треперех

към безкрая

надавайки вик

приглушен в тишината

отвътре.

 

И пресрещнах се –

коя ли си ти?...

 

И помолих се

да се намеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И помолих се

    да се намеря...
  • Страхотен полет на душата си сътворила,Сиа!
  • Страхотно е, започва гръмко и свършва несравнимо
    Браво!
  • Прекрасно!С много фантазия.Поздрави!
    Ще се поровя в творчеството ти.Може ли ?
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • "Обезкрилих се
    .............
    И пресрещнах се
    ..................
    И помолих се
    да се намеря..."
    ________________
    Хубав текст Сия!!!
    Ще те чета с удоволствие!
    И Благодаря

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...