3 июл. 2010 г., 10:43  

Коридор за полет към теб

1.2K 0 6

С гръм и трясък

се приземих

в началото

на новата ера.

 

Обезкрилих се

и само за миг

продължил цяла вечност

треперех

към безкрая

надавайки вик

приглушен в тишината

отвътре.

 

И пресрещнах се –

коя ли си ти?...

 

И помолих се

да се намеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И помолих се

    да се намеря...
  • Страхотен полет на душата си сътворила,Сиа!
  • Страхотно е, започва гръмко и свършва несравнимо
    Браво!
  • Прекрасно!С много фантазия.Поздрави!
    Ще се поровя в творчеството ти.Може ли ?
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • "Обезкрилих се
    .............
    И пресрещнах се
    ..................
    И помолих се
    да се намеря..."
    ________________
    Хубав текст Сия!!!
    Ще те чета с удоволствие!
    И Благодаря

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...