Корозия на чувствата
Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен,
запазила е белег, сякаш звяр
дълбал е под искрицата човечност
за тленните остатъци от жар.
Към сцената на жалкия ѝ фарс
в трагизма на житейската условност,
спестяваме ѝ камъка, макар
насила да обичаш е греховно.
Предрекла изначалния си край,
ръждивата любов не остаря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Павлова Todos los derechos reservados
