FFortuna (Петя Павлова)
67 114
21 jul 2018, 12:50

Корозия на чувствата 

  Poesía » Formas graves
1163 6 14

Ръждивата любов не остаря.

По листовете смисълът се свлече

с мастилото ѝ, станало на прах,

до точката, поставена пред "вечност".

 

От ноктите на времето изсечен,

запазила е белег, сякаш звяр

дълбал е под искрицата човечност

за тленните остатъци от жар.

 

Към сцената на жалкия ѝ фарс

в трагизма на житейската условност,

спестяваме ѝ камъка, макар

насила да обичаш е греховно.

 

Предрекла изначалния си край,

ръждивата любов не остаря.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички!
  • Запомнящо се стихотворение!
  • Страхотно!
  • Личи си, че е писано с любов!
  • Оригинално заглавие, мъдрост, заключена между 14 сонетни стиха и за финал - Спенсров завършек! Как да не те поздрави човек, Петя!? Извини ме, че не съм го направила още при първото прочитане, идвах няколко пъти да си го изконсумирам с удоволствие!
  • Не вярвам тази "ръждива", стара любов, да е обичане насила. И не заслужава никакъв камък! Специален поздрав за уникалната форма. За пръв път срещам такъв вид сонет.
  • Разбира се, Петя! Приятели!
  • По-скоро ти извинявай, Маргарита. Реагирах импулсивно. Но, както казва котаракът Леополд, хайде да бъдем приятели! И благодаря на Безжичен и на Майстора! Да, точно опозицията на ,,Старата любов ръжда не хваща,, визирах. Онази, ръждивата, която няма шанс да остарее.
  • Петя, стихът и посланието ме впечатлиха. Приятно при това. До скоро си мислех, че знам много за различните видове любов. Тази, обаче, не ми е позната. Далеч съм от мисълта да те обидя. Явно, и моите послания не винаги са ясни.
  • Спенсров сонет, в който първият стих е и последен. Може да е контрапункт на крилатата фраза ,,Старата любов ръжда не хваща.,, Или различна визия по темата.
    ,,изначалния си край,, - хубав оксиморон!
    Буди размисли твърдението ,,насила да обичаш е греховно,,.
  • Станаха ми интересни стила, разказа, похватите, метафорите...
  • Меги, благодаря!
    А за другия коментар - аз самата искам да попитам нещо. Маргарита, наистина имам стихове, за които знам, че не съм успяла да предам това, което искам. Този, обаче, не ми е сред тях, и затова няма да правя разбор и да обяснявам какво е искал да каже автора. Изглежда ми нормално идеята ми да не се възприеме от всички. И аз не разбирам част от нещата, които чета. По никакъв начин не се обиждам от това, че питаш. Но, извини ме и ти за тъпия въпрос, защо, след като посланието ми не е стигнало до теб, започваш коментара си със „страхотно “?
  • Страхотно! Но, има ли, каква е ръждивата любов? Да обичаш на сила? Извинявай за тъпия ми въпрос.
  • Изключително въздействащ стих!

    "спестяваме ѝ камъка, макар
    насила да обичаш е греховно.

    Предрекла изначалния си край,
    ръждивата любов не остаря."
Propuestas
: ??:??