11 ago 2015, 20:36  

Коса 2 

  Poesía » De amor
304 0 0

Моето слънце ме огрява,

усмивка на уста се появява,

като небесата сини невинна -

тя поражда замечтаност силна!

 

Косата и е нежна като коприна,

но завинаги далеч от мен замина!

Дъждът обилно си вали навън,

мечтата ми остана само сън!

 

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??