20 sept 2007, 19:52

Кош за боклук

  Poesía
1.1K 0 1
Във кош за боклук се превърнах
и струпвам във мене неща,
ненужни на многото хора,
подминаващи като кофа мойта душа.
Ето, на дъното има
малко пръст и свещи.
Едно зайче заклано, но болно,
по средата зловонно смърди.
Една стихосбирка любовна
с ръце подпира едната стена.
Снимка на младеж усмихнат
в другия край лежи в самота.
И още има ножове, и шкурки,
има и дрехи, и други неща.
Всеки е хвърлял по нещо
и вече е пълен коша, дори и с лъжа.

Но най-отгоре на всичко
една икона кротко лежи
и с позлатата си, от мене направена,
не спира все така силно тя да блести!
                                        10. 09. 2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...